Всеизвестно е, че към настоящия момент в Република България е обявено извънредно положение, както и се прие Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020г.
Със Заповед № РД-01-197/11.04.2020г. за допълнение на Заповед № РД-01-124 от 13.03.2020г. на министъра на здравеопазването, бе допълнена последната, като се създаде т.9 в същата, съдържаща правило, че всички лица, когато се намират в закрити или на открити обществени места са длъжни да имат поставена защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба или друго средство, покриващо носа и устата. За целта на настоящия материал не се цитира дословно целия текст на т.9, имащ по-скоро разяснителен характер в останалата си част, а само основното правило. В нормативните актове се съдържат санкционни последици за лицата, нарушили заповедта.
Заповед № РД-01-197/11.04.2020г. е в сила от 12.04.2020г. до 26.04.2020г. и е издадена на основание чл.63, ал.1 от Закона за здравето /ЗЗ/, чл.73 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, чл.2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020г., като е направена връзка с епидемията от COVID-19, решението на Народното събрание да удължи срока на обявеното извънредно положение и препоръки на Националния оперативен щаб. Съгласно чл.63, ал.1 от ЗЗ при възникване на извънредна епидемична обстановка министърът на здравеопазването въвежда противоепидемични мерки на територията на страната или на отделен регион.
През 2016г. бе приет Закона за ограничаване носенето на облекло, прикриващо или скриващо лицето /ЗОНОПСЛ/ или т.нар. „Закон за бурките“.
Според чл.2 от ЗОНОПСЛ, на публични места на територията на Република България не се допуска носенето на облекло, прикриващо частично или скриващо напълно лицето, като публично място по смисъла на този закон е всяко обществено достъпно място на територията на Република България.
Според чл.4, ал.1 от ЗОНОПСЛ, облекло, прикриващо или скриващо лицето, са плътни или полупрозрачни дрехи, покривала, наметала, мрежести платки, маски или други подобни елементи, които прикриват частично или скриват напълно лицето. Ал.2 на същия член допълва, че лицето е прикрито частично при носенето на облекло, с което са закрити устата, носът или очите. Тук няма да коментирам пълното скриване на лицето. Устата, носът или очите са дадени в ал.2 на чл.4 алтернативно, а не кумулативно, т.е. достатъчно е едно измежду устата, носът и очите да е закрито, за да се приеме, че забраната на закона не е спазена. Глобата по този закон е 200 лева за първо нарушение и 500 лева за първо нарушение на лице, което има качеството на длъжностно лице. Глобите за следващи нарушения са по-големи неколкократно.
Въпросът, който изниква, е не се ли получава ситуация „Параграф 22“ и гражданите каквото и поведение да изберат, със същото да нарушават въведени повели, водещи до санкция?
Отговорът се крие в разпоредбата на чл.3, т.1, б.“а“ от ЗОНОПСЛ, съгласно която не се прилага забраната на публични места да се носи облекло, прикриващо частично или скриващо напълно лицето, в случаите когато носенето на облеклото се налага по здравословни причини. Редно е да се посочат и другите изключения, посочени в този закон, освен наложителното носене на облеклото по здравословни причини, в които няма забрана, а те са в случай, че носенето на облеклото се налага от характера на упражняваната професия, както и ако носенето се налага в рамките на спортни, културни, образователни или други подобни прояви, когато се носи от участниците в тях и е с временен характер. Не се прилага забраната и когато гражданите се намират в молитвените домове на регистрираните вероизповедания или когато закон установява друго. Не е налице обаче нормативен акт, който да дава дефиниция на използваното понятие „здравословни причини“ в ЗОНОПСЛ.
Считам, че настоящата ситуация на извънредно положение и разпространилия се вирус COVID-19, обявяването на пандемия от СЗО и дадените препоръки и предписания във връзка с COVID-19 от същата, наличието на препоръки и предписания от националните здравни органи в насока носенето на маска от здрави и болни хора, а вече и наличието на заповед от здравния министър, въвеждаща противоепидимични мерки, включващи задължителното носене на маска, е достатъчно свидетелство за наличието на здравословни причини, попадащи в обхвата на изключението на „Закона за бурките“, и то без оглед на това дали хората са болни от COVID-19 или не.
- Настоящата статия има за цел да очертае най-общо горните повдигнати въпроси, като не претендира за изчерпателност.
- Статията на представлява правен съвет или становище, целта й е само информативна, като изразява и лично мнение на автора. При всеки казус следва да се подхожда конкретно. За правен съвет по Ваш казус Ви препоръчваме да се обърнете към адвокат.
Автор: адв. Владислав Вутов
Вашият коментар