Според Закона за защита от домашното насилие домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство. По отношение на децата, за психическо и емоционално насилие върху тях се смята и всяко домашно насилие, извършено в тяхно присъствие.
От горното следва, че молба за защита може да се подаде при наличие на акт на домашно насилие, както и на опит за такъв.
Защита по Закона за защита от домашното насилие може да търси всяко лице, пострадало от домашно насилие, което е извършено от съпруг или бивш съпруг; лице, с което се намира или е било във фактическо съпружеско съжителство; лице, от което има дете; възходящ; низходящ; лице, с което се намира в родство по съребрена линия до четвърта степен включително; лице, с което се намира или е било в родство по сватовство до трета степен включително; настойник, попечител или приемен родител; възходящ или низходящ на лицето, с което се намира във фактическо съпружеско съжителство; лице, с което родителят се намира или е бил във фактическо съпружеско съжителство.
Молбата за защита от домашно насилие следва да се подаде до районният съд по постоянния или настоящия адрес на пострадалото лице, тъй като той е компетентен да наложи мярка или мерки за защита. Т.е. ако пострадалото лице е с постоянен адрес в гр. Добрич, а настоящия му адрес е в гр. Пловдив, лицето може да избере измежду районните съдилища в тези два града, за да подаде молбата за защита от домашно насилие.
Важно е да се знае, че молбата за защита следва да бъде подадена до един месец от акта на извършеното домашно насилие. Ако изтече един месец от акта на домашно насилие, защита пред районния съд по реда на Закона за защита от домашното насилие няма да може да се търси.
Мерките за защита от домашното насилие са изброени в закона, като една от тях например е задължаване на извършителя да се въздържа от извършване на домашно насилие.
Държавна такса при самото подаване на молбата не се внася, т.е. при самото подаване на молбата за защита лицето не заплаща нищо във връзка с образуване на производството. При приключване на производството съдът определя кой ще следва да заплати държавната такса и разноските по делото в зависимост от резултата от приключилото производство.
При уважаване на молбата, съдът издава заповед защита, с която налага една или повече мерки за защита. Когато молбата съдържа данни за пряка, непосредствена или последваща опасност за живота или здравето на пострадалото лице, районният съд издава заповед за незабавна защита, като тя има характер на една привременна мярка.
Отговорността по Закона за защита от домашното насилие не изключва възможността да бъде носена и друг вид отговорност от извършителя на домашното насилие – гражданска, административнонаказателна и наказателната.
- Настоящата статия има за цел да очертае най-общо защитата от домашно насилие по Закона за защита от домашното насилие и някои основни моменти, права и задължения, като не претендира за изчерпателност, включително и относно реда за защита.
- Статията не представлява правен съвет или становище, целта й е само информативна. При всеки казус следва да се подхожда конкретно. За правен съвет по Ваш казус Ви препоръчваме да се обърнете към адвокат.
Автор: адв. Владислав Вутов
Вашият коментар